Направо към съдържанието

Петър Ичко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Ичко
Петар Ичко
сръбски дипломат

Роден
около 1755 г.
Починал
5 май 1808 г. (53 г.)
Петър Ичко в Общомедия
Ичковата къща в Земун

Петър Ичко (на сръбски: Петар Ичко или Petar Ičko) е османски драгоман и виден сръбски дипломат от български произход.

Роден е в южномакедонското село Катраница, Кайлярско, Османската империя, днес Пирги, Гърция, селище с развити кираджийски традиции. Преселва се на север в Смедеревска паланка, занимава се с търговия. След това се мести в Земун, а в средата на 1780-те години се установява в Белград, където работи като търговски посредник.

Със знанието си на турски, немски и френски е привлечен на османска дипломатическа служба. Работи при хаджи Мустафа паша като драгоман, а по-късно е драгоман в османското дипломатическо представителство в Берлин, а вероятно и във Виена. Поддържа контакт между пашата и сръбските първенци в общата им борба с еничарите.

Бил е сердар на влашкия княз Александрос Мурузис, базиргян башия (представител) на солунските и земунските търговци в Белград (1792 – 1796, 1800 – 1801). Член е на масонска ложа. Той е първи драгоман във Виена и Берлин (1797 - 1799).[1] След завръщането на еничарите в Белград около 1802 г. е принуден да се прехвърли в Земун - тогава пограничен хабсбургски град.

След 1804 г. по време на Първото сръбско въстание подкрепя въстаниците. Оказва им услуги със своя дипломатически и търговски опит. Подкрепя умерения курс за постигане на автономия на Сърбия чрез споразумение с Османската империя.

През юли 1806 г. заедно с княз Милич от Джичевац, княз Живко Парачинац и секретаря Стеван Йевтич е изпратен от ръководителите на въстаниците като техен представител в Цариград. В края на месеца Ичко пристига в османската столица, където с помощта на патриарх Калиник V започва преговори с Портата. Използва османските поражения при Мишар и Делиград през август и постига изгодния за сърбите Ичков мир. През септември 1806 г. се връща в Сърбия с условията на Портата, които са приети от скупщината в Смедерево през октомври. През ноември Ичко отново е изпратен в Цариград да подпише окончателно мира. Междувременно обаче избухва Руско-турската война (1806 – 1812), а сърбите превземат Белград. Затова, макар че през януари 1807 г. Портата приема всички условия на Ичковия мир, той е отхвърлен от сърбите.

Петър Ичко се установява повторно в Белград като виден гражданин. След основаването на Белградския съд в 1807 г. е негов пръв председател. Брат му Наум също е базиргян башия.

Ичко умира през 1808 г. в Белград, най-вероятно отровен от сръбски участници във въстанието, свързани с руския представител Константин Родофиникин.[2][3][4]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 292.
  2. Иванов, Йордан. Избрани произведения, Том I, София 1982, стр.185-187.
  3. Leopold von Ranke. The history of Servia and the Servian revolution. London, 1853, p. 109.
  4. Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије, архив на оригинала от 28 февруари 2013, https://web.archive.org/web/20130228051054/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr.pdf, посетен на 15 септември 2011