Над 1300 са изчезналите хора в София, а 7 се водят за безследно изчезнали. Някои се намират бързо.
13-годишният Ники е със синдром на Даун и е от така наречените слънчеви деца. Майката му разказва, че той не умее да ходи правилно и да говори свободно за възрастта си, но често се усмихва и лесно се доверява.
На 17 декември миналата година в 12:30 часа съседка вижда детето в двора на семейната къща в село Конаре. 15 минути по-късно майка му не намира там нито него, нито кучето им.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Местната и националната полиция. Доброволци. Дронове и хора от близките села. За часове - всички са в селото.
„Прокрадна се общественото мнение, че това дете е някак си по-бавно, по-мудно, но всъщност от онова, което съм успял да видя от камери, от клипове, които съм гледал, направени от родителите, не бих казал. То по-скоро е достатъчно жизнено, за да може да преодолее достатъчно разстояние“, каза - Стефан Джолев - началник на сектор „Издирване“ в „Националната полиция“.
За издирването най-важни са първите часове.
И всяка следа има значение.
„Общо взето търсим нещо, на което мястото му не е тук. Дали е чехъл, дали е дреха, дали е нещо друго“, казва Аксел Заимов.
„Аз туй дете го гледам от парче месо, как бих могла да си продам – всякаква помия хвърляха по мене. Всякаква. Аз не рева с крокодилски сълзи , както се изразиха някои хора. Аз рева всяка нощ с кървави сълзи. Винаги се надявам. Чакам с нетърпение да ми звънне телефона. Да ме зарадва, да ми кажат „открито е детето ти“, каза Денка Илиева, майка на Ники.
Единствената надежда за хората е, че кучето е с детето. До Коледа. Тогава животното се връща вкъщи. Само.
„Ядосаха ме неща, които няма как да коментирам, защото все още вървят разговори в тази насока и затова няма как да коментирам. Щеше поне някаква дрешка или нещо от това да е намерено. Когато нищо не се намира за мен означава, че по-скоро нещо е направено, за да не се намери. Целенасочено. Така че има неща в тоя случай, които би трябвало колегите от полицията там на място, местната полиция имам предвид, да свърши малко по-старателно може би“, казва Тодор Тодоров.
И до днес - месеци след изчезването на Ники, Аксел Заимов продължава да го търси. Най-често около язовира и кладенците в селото, както и планината. И обяснява, че хората със синдрома на Даун обичат водата и високото.
„При нас е останало нали, това от едно време човек да казва - А, то това е работа на еди кой си, той ще го свърши, дай да си стоя аз вкъщи, да изкарам 5-10 лева, пък някой друг да ходи да тича по горите. Докато не ти почука на твоята врата“, обясни Аксел Заимов.
„А Ивана от Дупница, момичето, една година я няма. Тя пък от училище. Оставила си раницата и телефона! Тез деца са подлъгани с нещо!“, смята Денка.
Седем месеца преди Ники Ивана изчезва от противоположния край на България. Сутринта на 22 февруари миналата година 17-годишната тийнейджърка отива на училище в професионалната гимназия по хранителновкусови и химически технологии в Дупница. Малко след това класната се обажда на майката на момичето и ѝ казва, че то е настинало, пило е парацетамол и си е тръгнало.
„Елате да вземете чантата на дъщеря си и телефона, който класната го е прибрала в нея. През това време детето излиза от училище, среща някаква жена, която води майки си на преглед тука във Военна болница и иска телефона ѝ и ми звъни“, обясни Мария Георгиева.
Майката на Ивана обаче в този момент говори с класната. Телефонът дава заето. От тогава до днес - следващо обаждане няма. А дни след изчезването една от камерите заснема момичето на изхода на Дупница. Отчаяно, семейството започва самостоятелно издирване. Дори предлага 50 000 парична награда.
Семейството не крие, че Ивана е затворено дете и няма приятели. Обясняват, че тя е подложена на тормоз в училище, но никой не обръща внимание.
„Запозната е много добре, но така ѝ изнася да каже, че си е миела косата със студена вода, та да излезе, че е болно детето ни. При изчезването на детето директорката каза, че е имало тормоз, но не тормоз от учениците към дъщеря ми, а обратното – дъщеря ми е тормозила съучениците си! Вече е спокойно това училище! Няма го детето ми и там е спокойно!“, коментира Георги Георгиев - баща на Ивана.
Година по-късно от училището отказват да се срещнат с екипа ни.
„И аз се обвинявам като родител, че мислехме , че от нещо обикновено то прерасна в голяма беда за нас. И те я съсипаха, и ние като родители, че не сме взели мерки аз се обвинявам. Не мога да си го простя това, че с наивност си мислиш, че с добро хората ще обърнат внимание, но не може. На никой не му пука за детето ти“, казва майката на Ивана – Мария Георгиева.
„Няма ясна причина, ясна следа за местонахождението, за отсъствието и на двете деца. Не може да се каже за някакъв особен напредък. Нещо, което да ми дава куража, че ще направя едно, второ трето и ще стигна до детето. Това не мога да го кажа. Не съм голям оптимист, това искам да ви споделя“, казва Стефан Джолев - началник на сектор „Издирване“ в „Националната полиция“.
Той е в системата на МВР от 27 години, вече 6 от тях - в сектор „Издирване“. Разказва, че в повечето случаи децата бягат. А възрастните се губят. Такъв е случаят на 93-годишният Георги, който преди седмици се губи между блоковете в квартал „Младост“. Чува шум и леко облечен излиза пред врата на апартамента в мразовития февруари. Тя се затваря и възрастният мъж остава сам.
„И вратите са такива с топка и са се затворили след него и той остава на улицата при едни много ниски температури. И започва да се върти, да се чуди какво да прави“, казва Петър Галев – син на изгубилия се.
Минути по-късно патрул кани човека в колата и по името и ЕГН-то му се свързват с дъщеря му.
„В едно време, в което всички по някакъв начин са изправени едни срещу други, настръхнали, целият свят е в някакво противоборство, включително и ние помежду си, хората, виждам една много човешка реакция в тези млади хора. Съжалявам, че не ги познавам, искам и лично да ги поздравя“, обясни Петър.
Според статистиката, в София намерените са повече от тези в провинцията. Началникът на сектор „Издирване“ в столичната полиция Емил Стоянов разказва, че само за две седмици в столицата са намерили две изгубени деца със специални потребности. Около две различни метростанции. Има и такива, които бягат.... заради любов.
„Харесали се и искат да са заедно и това не е първата такава случка – при приятели, при приятелки и в рамките на един ден, пряко сили в рамките на един ден ги намираме. Обясняваме, че няма как. Могат да си поддържат връзка, да се виждат, да учат заедно, но няма как да живеят заедно“, казва Емил Стоянов - началник сектор „Издирване“ – СДВР.
„Някои бягат и от страх. Вместо да получи подкрепа вкъщи заради някое неблагополучие той бива наказван. Защо? Това е дете. То трябва да получи подкрепа“, коментира Джолев.
И ако понякога децата не успяват да се крият дълго и ги откриват бързо. То има мистерии, които живеят с години. Такъв е случаят на Съвестни. Датата е 6 май 1997 година, 8-годишният тогава Съвестин изчезва мистериозно в софийския квартал „Люлин“. И до днес е сред неоткритите. През годините баща му го търси непрекъснато. Дори в чужбина. Прави фоторобот на детето си. А през главата му минават всякакви версии.
„Открадне се дете подходящо. Снима се, както е в момента. Слага му се картонче на сираче. Истински снимки. Елементарна подмяна на самоличност“, смята Тодор Деянов - баща на Съвестин.
През годините осъжда прокуратурата за това, че не е подкрепен в издирването на детето си.
„По-скоро шансът е вече той сам да ме потърси. И човек никога не трябва да се отказва“, обясни бащата.
Само шест месеца след изчезването на Съвестин черната серия у нас продължава. Добрич става известен като Бермудския триъгълник. От ноември 1997 година до декември 98-ма година в града се губят следите на 6-има. След това стават броят им става 31.
В този период няма министър на вътрешните работи или друг висш началник, който да не е посетил Добрич. Заради цялата мистерия се сформира специален екип от психолога Тодор Тодоров и началника на криминалната полиция в областта Костадин Харитов. До 2010 година 9-ма от изчезналите са намерени. Мъртви. И от други има следи.
„Наталия Влахова, цветарката. Стигнахме до едни моменти, в които тя е поддържала връзка с дипломат от Турция. Имаше оперативна информация, че тя се е занимавала с фалшиви документи, изготвяне на фалшиви документи. За мен една от версиите е, че тя е напуснала страната с фалшиви документи и си живее в чужбина жива и здрава. Никой не я търси“, казва Костадин Харитов - Областна дирекция на МВР-Добрич.
В същия период личната карта на друг е засечена на граничния пункт към Гърция.
„Къщата му е непокътната. Близките му я съхраняват, поддържат. Усещаш го, че този човек ще се върне един ден“, казва Костадин Харитов.
Има и случаи на обявени за безследно изчезнали, които сами се свързват с полицията. И казват, че искат да останат неоткрити... за близките си. Такъв е случаят на една от жените от така наречения Бермудски триъгълник.
„Жената беше напуснала семейството си, бяха я обявили за безследно изчезнала, след 4-5 години я открихме във Варна. И то елементарно – просто залепихме снимката на жената по стълбовете във Варна. И тя си вижда снимката и се обажда – Аз съм тука! Но, не искам да се занимавате с мене. Направи се проверка, установи се, че жената е жива и здрава, но просто не иска да има нищо общо с близките си“, обясни Христов.
Десетилетия след като Добрич се прочува с изчезналите хора, неизвестността остава върху част от случаите. По тях обаче вече не се работи заради изтекла давност. Като този на изчезналата Румяна Иванова. Костадин Харитов още помни първата си среща с майка ѝ Кръстинка:
„Тя си появи с едно големи слънчеви очила срещу мен. Помолих я да ги свали, да се гледаме очи. Тя винаги гледаше да избяга от мен, погледът ѝ бяга от мен, не си сваляше очилата, издържаше 2-3 минути да ме гледа в очите. Това за мен имаше някаква тайна, нещо неразгадано.“
28 години след Бермудския триъгълник броя на изчезналите у нас се променя всеки ден. На тези, изправени пред лутането между отчаянието, че могат никога да не видят детето си и надеждата, че то няма да остане неоткрито - също.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
