Френски франк
- Вижте пояснителната страница за други значения на франк.
Френският франк (на френски: Franc français) е златна монета през XIV – XVII век и бившата парична единица на Франция от 7 април 1795 до 17 февруари 2002 г. Представян е със символа ₣ или по-често просто с F.
| Френски франк | |
| Franc français | |
 Банкнота от 100 франка, емисия 1993 г., изобразяваща Йожен Дьолакроа | |
| Информация | |
|---|---|
| ISO 4217 | FRF |
| Въвеждане | 7 април 1795 г. |
| Извеждане | 18 февруари 2002 г. |
| Предшественик | Ливра |
| Наследник | евро |
| Страна |  Франция и всички френски отвъдморски департаменти и територии |
| Инфлация | 1,90% (1956 г.)[1] |
| Разделение | десим (1⁄10) сантим (1⁄100) |
| Символ | ₣ или F |
| Банкноти | 20, 50, 100, 200 и 500 франка |
| Монети | 1, 5, 10 и 20 сантима; ½, 1, 2, 5, 10 и 20 франка |
| Централна банка | Банка на Франция |
| Монетен двор | Парижки монетен двор |
| Уебсайт | www.banque-france.fr |
| Валутен курс | |
| BGN EUR USD | |
| Френски франк в Общомедия | |
История
редактиране
Десетичният принцип на парична сметка, въведен заедно с франка (1 франк = 10 десима = 100 сантима), предизвика прехода към нея и към други европейски страни. Съдържанието на злато и сребро, установено през 1803 г. за франка жерминал (1: 15,5), се превръща в основно съотношение на двата метала в Латинския валутен съюз, който е създаден през 1865 и до 1914 г. е най-големият паричен съюз в Европа. Много страни, които не са членове на съюза, използват стандарта на златното съдържание на франка при реформирането на собствените си парични системи, в частност Руската империя, когато провежда паричната реформа от 1895 – 1897 г.
От 1939 г. започва да се образува франковата зона – паричен съюз, който включва 17 щата и 12 задгранични владения на Франция. Обменните курсове на зоната франк са привързани към франка, а от 2002 г. към еврото. От 1974 до 1998 г. франкът влиза в кошницата първо от шестнадесет, а след това пет валути, въз основа на които Международният валутен фонд изчислява курса на специални права на тираж (СПТ). До началото на прехода към еврото франкът е 1,6% в структурата на световните златни и валутни резерви, на второ място след щатския долар, германската марка, йената и паундът като световна резервна валута.
Преход към еврото
редактиранеФранкът е заменен с еврото на 1 януари 1999 г. В брой е успоредно с еврото от 1 януари до 17 февруари 2002 г. Банкнотите и монетите са приети от банките за обмяна на евро до 30 юни 2002 г. Банката на Франция приема за размяна монети до 17 февруари 2005 г. и банкноти до 17 февруари 2012 г. Валутният курс е 6,55957 франка за 1 евро. Наред с размяната на франкове има и размяна на ЕКЮ за евро в съотношение 1:1.[2]
Франция е първата държава, която въвежда еврото, като най-напред то е въведено в отвъдморския департамент Реюнион.[3] В резултат на активния обмен на старата валута в евро работният ден в банките е увеличен, а френските банкови работници започват еднодневна стачка.[4] До 1 март 2002 г. приключва процесът на замяна на националната валута с еврото.
Последният ден, когато всеки може да обмени франка за еврото, е 17 февруари 2012 г. Този ден във Франция е обявен за „ден на погребението на франка“. За удобство на размяната е създаден специален сайт, на който французите могат да открият интересна за тях информация за правилата за размяна на франкове.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.officialdata.org
- ↑ История введения единой европейской валюты и его последствия // www.dis.ru. Посетен на 12 май 2012.
- ↑ Маленький остров в Индийском океане первым перешел на евро // Lenta.ru. Посетен на 12 май 2012.
- ↑ Забастовка не мешает переходу на евро // Би Би Си. Посетен на 12 май 2012.