Свилен Стефанов
Свилен Иванов Стефанов е български историк на изкуството, критик, куратор и (нео)концептуален художник, професор в Националната художествена академия в София.
| Свилен Стефанов | |
| български изкуствовед и художник концептуалист | |
| Роден |
30 ноември 1966 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Национална художествена академия |
| Публикации | „Авангард и норма“ (2003) |
| Семейство | |
| Баща | Иван Стефанов |
| Деца | 2 |
Биография
редактиранеРоден е на 30 ноември 1966 г. в София. Завършва художествена гимназия и История на изкуството във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1992) в София.[1]
Получава образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „Изобразителният език на българския печат между двете световни войни“ (1997). Доцент (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Иновации в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХІ век“ (2006). Професор в Националната художествена академия (НХА) от 2008 г.
Ръководи Катедра „Изкуствознание“; от 2008 до 2015 г. е заместник-ректор на НХА, а през 2020 г. е избран отново на този пост.
Автор е на „Авангард и норма“, първото цялостно изследване на концептуалното изкуство в България между 70-те и края на 90-те години на XX век.
Главен редактор на електронното списание „Фикус“, започнало да излиза през ноември 2018 г.[2]
Кураторски проекти
редактиранеСвилен Стефанов е куратор на:
- 1994 – N-Forms. Реконструкции и интерпретации, I Годишна изложба на Център за изкуство „Сорос“, галерия „Райко Алексиев“;
- 1996 – Пластическият образ на 90-те, НДК;
- 1996 – Свидетелства. Реалната Различност. III Годишна изложба на Център за изкуства „Сорос“, СГХГ;
- 1997 – Нови радикални практики, Галерия „XXL“;
- 2000 – Социално изкуство от България, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия;
- 2000 – Видеомаратон, Център за съвременно изкуство, Кишинев, Молдова (куратор на българското участие);
- 2001 – Българският пейзаж като метафора, галерия „XXL“;
- 2002 – II Международно бианале, Буенос Айрес, Аржентина (куратор на българското участие).
Самостоятелни изложби
редактиране- 1991 – Живопис, галерия на Студентски дом, София
- 1994 – Живопис, галерия Art 36, София
- 1995 – Живопис, галерия Studio Spectrum, София
- 1997 – Инсталация, галерия TED, Варна
- 1997 – Не(о)пластицизъм, инсталация, галерия XXL, София
- 1999 – Инсталации, галерия TED, Варна
- 2001 – Грация (съвместно с Дейвид Д’Агостино), галерия XXL, София
- 2005 – Център за съвременно изкуство – Шумен
- 2005 – Трансформация на реалността в идеология (съвместно с Цветан Кръстев и Петер Цанев), „Параклиса“, НХГ, София
- 2009 – Живопис, галерия „Аросита“, София
- 2011 – Историческа и друга живопис, галерия „Аросита“, София
- 2012 – Живопис, галерия „Арт Алея“, София
- 2013 - Галерия Юзина, София
- 2014 – One Gallery, София
- 2015 – One Gallery, София
- 2017 – Галерия Прозор, Белград, Сърбия
- 2017 - Витгенщайн, Виена, Австрия
- 2017 – Art 4. Музей за съвременно изкуство, Москва, Русия
- 2018 - One Gallery, София
Участия
редактиране- 2002 – Хаус Е – изложбен проект, Лудвигсхафен (Германия)
Библиография
редактиране- Стефанов, Свилен. Българският печат от 20-те години. Особености на визуалния език. София, 1994.
- Стефанов, Свилен. Културни измерения на визуалното. София, Графити, 1998. ISBN 9549826015.[3]
- Стефанов, Свилен. Изкуство между традицията и провокацията. София, Литературен форум, 2001. ISBN 9547400193.[4]
- каталог. Haus E – Zehn künstlerische Positionen.... Хайделберг, Verlag Das Wunderhorn, 2002. ISBN 3-88423-205-3.
- Стефанов, Свилен. Авангард и норма. София, Агата-А, 2003. ISBN 978-954-540-035-3.
- Стефанов, Свилен. Съвременната българска живопис: между локалното и глобалното. София, ЛИК, 2004. ISBN 9546076627. (съставител, съвместно с Чавдар Попов)
- Стефанов, Свилен. Процеси и тенденции в българското съвременно изкуство (Края на ХХ и началото на ХХІ век). София, НХА, 2014.
Източници
редактиране- ↑ Биография на проф. Свилен Стефанов на сайта на НХА.
- ↑ „Фикус“: За нас Архив на оригинала от 2018-11-26 в Wayback Machine..
- ↑ Антония Колева, „Тостове за сватби и погребения. II“, рец. в LiterNet, 6 април 2000 г., посетен на 21 септември 2012 г.
- ↑ Светлина Фотева, „Отрицание и утвърждаване“, рец. в „Литературен форум“, бр.3 (487), 22 януари 2002 г., посетен на 21 септември 2012 г.
Външни препратки
редактиране- От и за Свилен Стефанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Страница на Свилен Стефанов в Литернет
- Статии
- „Бележки върху заниманията с изкуство: Визуалните утопии на 90-те“, в. „Литературен форум“, бр. 10 (451), 13 март 2001 г.
- „Какво са „Нови радикални практики“?“, в. „Литературен форум“, бр. 19 (460), 15 май 2001 г.
- „В очакване на новите варвари“, в. „Литературен форум“, бр. 24 (465), 19 юни 2001 г.
- Интервюта
- „Свилен Стефанов: Ексцентрично желание – да нариташ културата“, интервю на Галя Пенкова, в. „Литературен форум“, бр. 27 (468), 10 юли 2001 г.
- „Свилен Стефанов, изкуствовед: Скриването на BG тоалетната усили стократно ефекта ѝ“, интервю на Петър Петров, в. „Монитор“, 22 януари 2009 г.
- „Свилен Стефанов: Да не гледаме само към Париж, съседите ни също правят качествено изкуство“, интервю на Лиляна Караджова, в. „Новинар“, 18 април 2011 г.
- „Проф. Свилен Стефанов: Диференциацията в културата е по-полезна от централизацията“, интервю на Стефан Джамбазов, въпреки.com