Уикипедия

Свети Стефан (Цариград)

православна българска църква в Истанбул
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

„Свети Стефан“ (на турски: Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.

„Свети Стефан“
Aya Stefan
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Истанбул
Вид на храмаправославна църква
Страна Турция
Населено мястоИстанбул
РелигияВселенска патриаршия
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
Архитектурен стилНеобарок
АрхитектХовсеп Азнавур
Изграждане1892 – 1896 г.
Статутдействащ храм
„Свети Стефан“ в Общомедия

Дървеният храм

редактиране
 
Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година от митрополит Прокопий Созоагатополски, единственият от архиереите на Вселенската патриаршия, който може да служи на църковнославянски.[1] По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък на 27 април 1892 г.[2]

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.

Железният храм

редактиране
 
Църквата в процес на сглобяване
 
Рудолф Филип Ваагнер, Виена, производител на конструктивните елементи

На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква.

Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I през месец юни 1891 г.[3] Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на XIX век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

  •  
    Освещаване на църквата в 1898 г., османска пощенска картичка
  •  
    Църквата откъм Златния рог, османска пощенска картичка
  •  
    „Свети Стефан“ през 1898 г.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Литература

редактиране
  • Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag – Wien, W. 2001.
  • Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. „България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918“, АИ „Арх и Арт“, С. 2002.
  • Ганчев Хр. „Българската църква „Св. Стефан“ и Метохът в Истанбул“, сп. „Минало“, кн. 1, 1995. стр.4 – 8.
  • Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.“Паметници, реставрация, музеи“, кн.1, 2003, с.35 – 44.
  • Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог, трето преработено и допълнено издание, С., 2010.
  • Иванова, Бл. Невидимата страна на „желязната“ църква в Истанбул. Инженерни науки, 1/2018, с. 45 – 60.
  • Ivanova-Tsotsova, Bl. The Architectural Complex at the Golden Horn a Monument of Cultural Heritage of Bulgaria and Turkey. – International Journal of Engineering and Technical Research (IJETR) ISSN: 2321 – 0869 (O) 2454 – 4698 (P) Volume-8, Issue-3, March 2018, p.27 – 35.

Галерия

редактиране
  •  
    Изглед откъм Златния рог
  •  
    Свети Стефан отпред
  •  
    Иконостасът на църквата
  •  
    Интериор

Бележки

редактиране
  1. ↑ Каравълчев, Венцислав. Християнството в Агатопол и Агатополската епископия // Двери на православието. Посетен на 19 април 2020 г.
  2. ↑ dariknews.bg
  3. ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 3, 23 юни 1891 г., стр. 2 – 3
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Стефан_(Цариград)&oldid=12361702“.