Петър Мидилев
Петър Иванов Мидилев е български офицер и политик. Участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, след който става министър на вътрешните работи в правителството на Кимон Георгиев.
| Петър Мидилев | |
| български генерал и политик | |
 | |
| Звание | |
|---|---|
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Петър Мидилев в Общомедия | |
Биография
редактиранеПетър Мидилев е роден на 8 ноември (27 октомври) 1875 година в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1897 г., а през 1907 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Служи в 6-и артилерийски полк.
Работи като втори секретар в Българското търговско агентство в Битоля.[1]
По време на Балканската война през 1912 – 1913 г. Мидилев служи в щаба на Трета пехотна дивизия. През Първата световна война (1915 – 1918) г. първоначално е началник-щаб на Втора пехотна дивизия, а през 1917 г. е повишен в полковник, след което командва 58-и пехотен полк и ръководи оперативното отделение в щаба на Първа българска армия. След войните е началник е на Военното училище (29 октомври 1918 г. – 7 ноември 1919 г.), главен интендант на армията (1919 – 1920) и началник-щаб на армията (септември-декември 1920 г.). Мидилев е член на Военния съюз и е уволнен от армията на 3 декември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[2]
Петър Мидилев е активен участник в Съюза на запасните офицери и е негов подпредседател от 1924 г. до 1934 г. Председател е на Масонската ложа. [3] През 1930 г. е повишен в генерал-майор от запаса. Участва в подготовката на държавния преврат на 19 май 1934 г.[4] и след успеха му става министър на вътрешните работи и народното здраве (1934 – 1935 г.). Като такъв, Мидилев осъществява идеята на Анастас Иширков за най-масовото селищно преименуване в България. От август до декември 1934 г. с девет негови заповеди са променени имената на 1875 населени места, което възлиза на 32,6 % от всички български селища.[5]
Генерал-майор Петър Мидилев умира на 22 март 1939 г. в София.
| |||||||||||||
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1897)
- Поручик (1901)
- Капитан (1904)
- Майор (4 септември 1910)
- Подполковник (15 ноември 1914)
- Полковник (30 май 1917)
- о. з. Генерал-майор (1930)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II степен без мечове, III степен с мечове по средата и V степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
- Орден „За заслуга" на обикновена лента
Бележки
редактиране- ↑ Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 23.
- ↑ Недев 2007, с. 97.
- ↑ в-к Демокрация, 27.10.2000 от eunet.bg (Цифрови системи) [1] Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine.
- ↑ Недев 2007, с. 244.
- ↑ Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
Източници
редактиранеИзточници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 244.
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
| Стефан Нерезов | → | началник на Щаба на армията (3 септември 1920 – 3 декември 1920) | → | Никола Топалджиков |