Пеньо Пенев (поет)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Пеньо Пенев.

---

Пеньо Митев Пенев е български поет, известен като „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

Пеньо Пенев
Бюст на Пеньо Пенев в Силистра
Псевдоним	Поетът с ватенката
Роден	7 май 1930 г. Добромирка, Царство България
Починал	27 април 1959 г. Димитровград, Народна република България
Професия	журналист
Националност	България
Активен период	1947 – 1959
Жанр	стихотворение, поема
Направление	социалистически реализъм
Известни творби	поемата „Дни на проверка“
Повлиян от Никола Вапцаров, Владимир Маяковски
Съпруга	Мария Господинова (?-?)
Деца	Владимир Пенев
Пеньо Пенев в Общомедия

Биография

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево, но не завършва. Включва се в бригадирското движение, като работи на строежа на железопътната линия Ловеч – Троян и строежа на язовир „Росица“. От 1949 г. работи в Димитровград като разносвач на вестници, строител (отчетник на бригада) и журналист. Пише във в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и други. През 1957 г. отива със семейството си в София, нo не успява да се установи там, защото не може да вземе софийско жителство (изисквано от комунистическата власт) и да започне постоянна работа. Изпратен е от Писателския съюз в Държавното земеделско стопанство „Янко Забунов“, Тутраканско, за да списва, редактира и издава многотиражния вестник „Добруджанска дума“. През 1959 г. се връща в Димитровград, където се самоубива.

За пръв път печата през 1947 г. Пише едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград. В нарочно предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на милицията в града Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.

Има два брака и един син.

Посмъртно признание

В Димитровград има Дом музей, посветен на живота и творчеството на поета. На негово име са наречени градската библиотека и паркът „Пеньо Пенев“ в града, където е поставен и паметник на този бележит представител на българската поезия от периода на т.нар. „социалистически реализъм“.

В родното му село Добромирка се намира къща музей и паметник, посветени на Пеньо Пенев.

През 1962 г. е удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература.

През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.

От 1970 г. Община Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“. Присъжда се веднъж на две години, в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около рождения ден на поета – 7 май.

Библиография

• „Добро утро, хора!“ – 1956
• „Ние от двадесетия век“ – 1959
• „Стихотворения“ – 1960 (1962)
• „Стихотворения“ – 1963 (1970)
• „Когато се наливаха основите“ – 1965 (1967, 1968, 1969, 1972, 1973, 1975, 1979, 1985)
• „Стихотворения. Библиотека за ученика“ – 1960
• „Дни на проверка“ – поема, 1969
• „За вас, потомци“ – 1969
• „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ – 1972
• „Избрани стихотворения“ – 1980
• „Стихотворения“ – 1981 (1990)

За него

• М. Иванов. „Повест за Пеньо Пенев“. 1964 (1988).
• Любен Георгиев, „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. БАН. София. 1965, стр. 530.
  • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1970.
  • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1983.
  • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1990.
• „Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев“. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ С. 2009.

Източници

• Георгиев, Л. „Пеньо Пенев. Речник по нова българска литература“. „Хемус“. С. 1994. стр. 271 – 272.
• Бърнева, Б. „Къща-музей „Пеньо Пенев”  във Вестник „Димитровградска правда” брой 9/05.03.1981г. стр.6

Външни препратки

• Пеньо Пенев в Словото
• Пеньо Пенев в Литературен свят
• От и за Пеньо Пенев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

За него

• „Литературен вестник“, бр. 20: „Между/Отвъд мечтата и утопията: 50 години от смъртта на Пеньо Пенев“, 3 юни 2009 Архив на оригинала от 2016-04-16 в Wayback Machine.
• Пенчо Ковачев, „Секретар на БКП: „Хвърлете Пеньо в Марица“, в. „24 часа“, 6 май 2011
• Пенчо Ковачев, „На 13 г. Пеньо Пенев пише стихотворение за смъртта на цар Борис III“, в. „24 часа“, 13 май 2011
• Пенчо Ковачев, „Пеньо Пенев си реже вените във в. „Стършел“, в. „24 часа“, 6 май 2011
• Пенчо Ковачев, „Пеньо, ти напсува властта, съюза и целия наш живот“, в. „24 часа“, 17 май 2011
• Бойко Панов, „Мистификация свърза Пеньо Пенев и Гео Милев“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., в. „Сега“, 12 август 2000
• Николай Ганчев, „Петдесет години без Пеньо Пенев“, 27 април 2009
• Йордан Каменов, „Писмо до Пеньо Пенев“ Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine., в. „Труд“, 26 април 2014 г.