Марлен Хаусхофер

Марлен Хаусхофер (на немски: Marlen Haushofer) е австрийска писателка (белетрист, драматург и автор на книги за деца), родена във Фрауенщайн, провинция Горна Австрия.

Марлен Хаусхофер Marlen Haushofer
Родена	11 април 1920 г. Фрауенщайн, Австрия
Починала	21 март 1970 г. Виена, Австрия
Професия	белетрист, драматург
Националност	Австрия
Активен период	1952-1970
Жанр	роман, разказ, радиодрама
Дебютни творби	повестта „Петата година“ (1952)
Уебсайт	Страница в IMDb
Марлен Хаусхофер в Общомедия

Биография

Марлен Хаусхофер е родена на 11 април 1920 г. в северна Австрия. Завършва средното си образование през 1939 г. в Линц, а после изучава германистика във Виена и Грац. През 1941 г. сключва брак със зъболекаря Манфред Хаусхофер. Разделят се през 1950 г., но се събират отново през 1958 г. Отглеждат двама сина, по-големият от които е нейно извънбрачно дете.

През 1946 г. Марлен Хаусхофер публикува ранните си кратки разкази в списания, но първият ѝ успех е новелата „Петата година“. Романът „Стената“, издаден през 1963 г. и екранизиран през 2012 г., е най-важната творба на Марлен Хаусхофер. И той обаче, като останалите ѝ творби, потъва в забрава за дълго време. Едва феминисткото движение води до преосмисляне и преоткриване на романа, който разнищва ролята на жената в „мъжкото“ общество.

Заедно с Ингеборг Бахман Марлен Хаусхофер е смятана за пионерка на модерната женска литература. Получава много отличия, сред които стипендията на името на „Артур Шницлер“, два пъти наградата „Теодор Кьорнер“ на Виена за детска литература и два пъти Поощрителната държавна награда за литература.

Гробът на писателката

В едно интервю Марлен Хаусхофер споделя:

„

Тъй като сме въдворени в живота, ние сме обременени с предразсъдъци, срещу които трябва да се борим до края на дните си. И докато у нас трепти искрица живот, трябва да се опитваме да разпространяваме около себе си малко топлина...

“

През 1970 г. Марлен Хаусхофер умира от рак на костите след операция във Виена на 49-годишна възраст.

По-важни творби

Основните произведения на Марлен Хаусхофер са „Стената“ (роман, 1963), „Приключението на Бартл“ (роман, 1964), „Небе, което никъде не свършва“ (роман, 1966) и „Мансардата“ (роман, 1969). Автор е на значими детски книги (последно „Да си лош не е удоволствие“, 1970) и на радиопиеси.

Библиография

Романи, разкази

• Das fünfte Jahr, Novelle, 1952
• Eine Handvoll Leben, Roman, 1955
• Die Vergißmeinnichtquelle, Erzählungen, 1956
• Die Tapetentür, Roman, 1957
• Wir töten Stella, Erzählung, 1958
• Die Wand, Roman, 1963
  • Стената, изд. ПИК-Велико Търново, 2010
• Bartls Abenteuer, 1964
• Himmel, der nirgendwo endet, Roman, 1966
• Lebenslänglich, Erzählungen, 1966
• Schreckliche Treue, Erzählungen, 1968
• Die Mansarde, Roman, 1969 (Мансардата)

Детски и юношески повести

• Brav sein ist schwer, Kinderbuch, 1965
• Müssen Tiere draußen bleiben?, Jugendbuch, 1967
• Wohin mit dem Dackel?, Jugendbuch, 1968
• Schlimm sein ist auch kein Vergnügen, Kinderbuch 1970

Радиопиеси

• Das Kreuzworträtsel, 1953
• Die Überlebenden, 1958
• Ein Mitternachtsspiel, 1984
• Der Wassermann, 1999

Посмъртни издания

• Begegnung mit dem Fremden, Gesammelte Erzählungen I, 1985
• Die Frau mit den interessanten Träumen, Erzählungen, 1990
• Marlen Haushofer: Die Überlebenden. Unveröffentlichte Texte aus dem Nachlaß. Aufsätze zum Werk, 1991
• Brav sein ist schwer, Hörbuch, 2011

Награди

• 1953: „Австрийска държавна награда за литература“
• 1956: Preis des Theodor-Körner-Stiftungsfonds
• 1962: Stipendium der Arthur-Schnitzler Gesellschaft
• 1965: Kinderbuchpreis der Stadt Wien
• 1967: Kinderbuchpreis der Stadt Wien
• 1968: „Австрийска държавна награда за литература“

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Марлен Хаусхофер
• Роман за страха и самотата, Марлен Хаусхофер, „Стената“, Владимир Шумелов, Грозни пеликани, 24 февруари 2011
• Literatur von und über Marlen Haushofer im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
• ((de)) Марлен Хаусхофер в Die LYRIKwelt
• Marlen Haushofer Personensuche
• Електронен каталог COBISS Архив на оригинала от 2020-12-28 в Wayback Machine., От и за Марлен Хаусхофер на български.