Ерик Улф Сийгъл (на английски: Erich Wolf Segal) е американски писател, филмов сценарист и преподавател.

Ерик Улф Сийгъл
Erich Wolf Segal
Ерик Улф Сийгъл, януари 2012 г.
Роден16 юни 1937 г.
Починал17 януари 2010 г. (72 г.)
Професияписател, сценарист, преподавател
Националност САЩ
Активен период1968 – 1998
Жанрсъвременен роман
Известни творбиLove story
Награди„Златен глобус“ (1970)
СъпругаКарън Мариан Джеймс
Децадве дъщери
Уебсайтwww.erichsegal.com
Ерик Улф Сийгъл в Общомедия

Биография

редактиране

Сийгъл, чийто баща е равин, е роден на 16 юни 1937 г. в Бруклин, Ню Йорк. Посещава гимназията „Мидууд“ в Бруклин, пътува и до Швейцария, където учи през лятото. Блестящ студент, дипломира се в Харвард през 1958, завършва като поета на випуска и втория по успех, който произнася словото на латински на годишния акт. Следват магистърска степен и докторат. Бил е професор по сравнителна литература в Йейл. Преподавал е гръцки и латински в Харвард, Йейл и Принстън. През 1967 пише сценария за филма на Бийтълс „Жълтата подводница“ (почти непознат днес анимационен филм, изграден изцяло по музика на легендарната ливърпулска четворка), по сюжета на Лий Миноф.

В края на 60-те години, Ерик Сийгъл работи в сътрудничество и по други сценарии. Написва сам романтична история за двама студенти, възпитаници на Харвард и Радклиф, но не успява да я продаде. Все пак Лойс Уолъс – литературен агент към Уилям Морис – му предлага да преработи сценария в роман. Резултатът е литературното и филмово явление, със заглавие „Любовна история“. Книгата оглавява класацията за продажби на „Ню Йорк Таймс“, става най-продаваното произведение в художествена проза за цялата 1970 в САЩ. Преведена е на над двадесет езика по света. Едноименният филм е челната атракция на бокс-офиса за 1971.

Ерик Сийгъл продължава да пише още романи и филмови сценарии, включително и продължението на „Любовна история“, озаглавено „Историята на Оливър“ (1977).

Писателска и преподавателска дейност след „Любовна история“

редактиране

Публикува множество научни трудове наред с преподавателската си дейност в университета. Като професор е изнасял цикъл от лекции в университета в Мюнхен, в университета Принстън, както и в Дартмут Колидж. Написал е сериозни научни разработки върху древногръцката и латинската литература.

Романът му „Последно танго в Харвард“ (1985), семейна хроника, вдъхновена от харвардския випуск 1958 г., също става бестселър и е отличен с литературни награди във Франция и Италия. „Лекари“ е друго негово произведение, оглавило класацията за продажби на „Ню Йорк Таймс“.

Семейство

редактиране

От 1975 г. Сийгъл е женен за Карън Мариан Джеймс, от която има две дъщери.

В последните 30 години от живота си страда от Паркинсон. Умира от сърдечен удар на 17 януари 2010 г. в Лондон.

Филмография

редактиране
  • Yellow Submarine (1968)
  • The Games (1970)
  • R.P.M. (1970)
  • Любовна история, Love Story (1970)
  • Jennifer on My Mind (1971)
  • Oliver's Story (1978)
  • A Change of Seasons (1980)
  • Man, Woman and Child (1983)
  • Doctors (1988)
  • Acts of Faith (1992)

Библиография

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • The Comedy of Plautus (1968)
  • Fairy Tales (1973)
  • Man, Woman and Child (1980)
  • The Class (1985)
    Последно танго в Харвард, изд. „Емас“ (2004), прев. Милко Стоименов
  • Doctors (1988)
    Лекари, изд.: ИК „Бард“, София (1995), изд. „Емас“ (2004), прев. Мария Чобанова и др.
  • Acts of Faith (1992)
    Грях и спасение, изд. „Емас“ (2003), прев. Ани Еврева
  • Prizes (1995)
    Награди, изд.: ИК „Бард“, София (1995), прев., Цветана Генчева, Юлия Чернева, Крум Бъчваров
  • Only Love (1998)

Серия „Любовна история“ (Love Story)

редактиране
  1. Love Story (1970)
    Любовна история, изд. „Пергамент прес“ (2011), прев. Станимир Йотов
  2. Oliver's Story (1977)

Документалистика

редактиране
  • Euripides. A collection of critical essays (1968)
  • Oxford readings in Greek tragedy (1983)
  • Caesar Augustus: Seven Aspects (1984) – с Фергус Милър
  • Four comedies: the braggart soldier, the brothers Menaechmus, the haunted house, the pot of gold (1996)
  • The Death of Comedy (2001)
  • Oxford Readings in Greek Tragedy (2001)
  • Oxford Readings in Menander, Plautus, and Terence (2002)

Източници

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки

редактиране