Драговитийска епархия
Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За римокатолическата вижте Драговитийска епархия (Римокатолическа църква). За богомилската вижте Драговитийска епархия (Богомилска църква).
Драговитийска епархия (на гръцки: Επισκοπή Δραγβίστας, Δρουγουβιτείας) е историческа православна епископия, подчинена на Солунската митрополия на Вселенската патриаршия, съществувала в IΧ век.[1] Днес епархията е титулярна епископия на Българската православна църква.[2]
| Драговитийска епархия | |
| Църква | Вселенска патриаршия |
|---|---|
| Страна | Римска империя |
| Дата на основаване | IX век |
| Дата на закриване | X век |
| Предстоятел | вакантна |
| Сан | епископ |
История
редактиранеЗасвидетелствана е за пръв път в 879 година, когато нейният епископ Петър участва в Константинополския църковен събор, възстановил патриарх Фотий I Константинополски (879 - 880).[3]
Епархията носи името на славянското племе драговити, заселили се западно от Солун в VII век[1] и с тема Драговития, разположена между Бистрица и Вардар.[4]
Не е известно седалището на епархията и точно какви области са включени в нейната юрисдикция. Някои автори смятат, че седалището е било при днешното село Постолар (Агии Апостоли), Ениджевардарско, а други в днешното село Пископия (Епископи), Негушко.[1] След края на IX век епархията не е засвидетелствана в други източници и се смята, че е закрита или обединена със съседна епархия - Берската или Камбанийската.[5]
През ХІ век съдия на Другувития, чието име не е съхранено, води корепонденция с друг византийски администратор от Констанция и отпечатък от печат на първия е открит в местността Градището край Симеоновград. През същия период Михаил Склир – протопроедър и анаграф на Другувития, води още по-активна кореспонденция, след като други 10 екземпляра на отпечатъка на същия чиновник са намерени в различни селища в страната.[6] Според някои автори родопската и македонската Драговития са различни.[4]
Според Пол Готие формата Δραγβίστας, запазена в най-стария известен препис от ХІІІ век на Пространното житие на Свети Климент Охридски, като титла на Свети Климент е оригиналната, а алтернативната Дрембица (Дебрица) е изкривяване.[2]
- Епископи
| Име | Име | Управление |
|---|---|---|
| Петър | Πέτρος | споменат в 879 г. |
- Титулярни епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
| Име | Управление |
|---|---|
| Йосиф (Бакърджиев) | 29 юни 1909 – 7 септември 1914 |
| Павел (Константинов) | 27 март 1921 – 23 март 1923 |
| Харитон (Вълчев-Аджамовски) | 14 януари 1924 – 25 март 1958 |
| Йоан (Николов) | 1 юли 1969 – 13 ноември 2005 |
| Даниил (Николов) | 20 януари 2008 – 4 февруари 2018 |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Χατζηαντωνίου, Ελισάβετ. Η Μητρόπολη Θεσσαλονίκης από τα μέσα του 8ου αι. έως το 1430: ιεραρχική τάξη - εκκλησιαστική περιφέρεια - διοικητική οργάνωση. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), 2007. σ. 155. (на гръцки)
- ↑ а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 25 януари 2016.
- ↑ Lequien, Michel. Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Tomus II. Parisiis, ex Typographia Regia, MDCCXL. с. 93 – 96.
- ↑ а б Χατζηαντωνίου, Ελισάβετ. Αφιέρωμα στη Θεσσαλονίκη για τα 100 χρόνια από την απελευθέρωσή της // Βυζαντιακά 30. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2012. σ. 150. (на гръцки)
- ↑ Χατζηαντωνίου, Ελισάβετ. Η Μητρόπολη Θεσσαλονίκης από τα μέσα του 8ου αι. έως το 1430: ιεραρχική τάξη - εκκλησιαστική περιφέρεια - διοικητική οργάνωση. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), 2007. σ. 157. (на гръцки)
- ↑ Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 23 декември 2018