Дванадесет велики празника

Дванадесетте велика празника или само дванадесетте празника са 12-те най-важни църковни празника след Великден сред източноправославните християни. Посветени са на събития от земния живот на Иисус Христос и Богородица.^[1]

Тип на празниците

Празниците се разделят на:

постоянни празници (датата на честването им е постоянна всяка година):
- 8 (21) септември – Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица);
- 14 (27) септември – Въздвижение на Светия Кръст Господен (Кръстовден),
- 21 ноември (4 декември) – Въвеждане на Пресвета Богородица в храма;
- 25 декември (7 януари) – Рождество Христово;
- 6 (19) януари – Кръщение Господне (Богоявление);
- 2 (15) февруари – Сретение Господне;
- 25 март (7 април) – Свето Благовещение;
- 6 (19) август – Преображение Господне;
- 15 (28) август – Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица);

променливи празници (Триод) – подредени в хронологията на пасхалния кръг:
- седмица преди Пасха – Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница);
- Неделята на Страстната седмица – Възкресение Христово;
- Възнесение Господне (40 дни след Великден, винаги в четвъртък);
- 50-и ден след Пасха – Ден на Света Троица (Петдесетница; Духовден).

↑ Йона, Архим. Учебник по литургика: Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение / Състав. според прогр. за духовните семинарии. 2 изд [1 изд. 1950 Офс. изд.] В. Търново, Христо Червенаков-Митко, 1995. ISBN 954-8877-03-1. с. 146.

Тази статия, свързана с християнство, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.