Груди Атанасов
Груди Атанасов Димитров (Цвятко) е български учител, политик от БКП, партизански деец и офицер от БНА.
Груди Атанасов | |
Български учител, военен и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1990 г.
|
Работил | военен деец • политик • учител |
Политика | |
Партия | БКП (1931 – 1990) |
Депутат | |
XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС V НС VI НС |
Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война и партизанин от Партизански отряд „Август Попов“. Командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА).
Биография
редактиранеПроизход, образование и младежки години
редактиранеГруди Атанасов е роден на 30 април 1909 г. в поповското село Аязлар. Произхожда от бедно селско семейство. Баща му и майка му са безпартийни. Има брат, бивш полицай, жандармерист и участник в разстрелването на партизани, за което е осъден от Народния съд и друг такъв, който е член на БКП, партизанин и офицер от БНА.
Включва се в марксистко-ленинските кръжоци още като ученик в гимназията (1923 – 1929), където от 1928 година е член на БКМС. Участва в изграждането на младежката комунистическа организация в селото (1929 – 1930). През 1932 г. следва висше образование в Учителския институт в Шумен и се включва в редовете на БКП (т.с.) от 1931 година. Става секретар на комсомолската група в института. След завършване работи като учител в дряновското село Царева ливада и за кратко е секретар на РК на БКП (т.с.). Взема активно участие и в борбите на учителската профопозиция. От юни 1933 г. е арестуван след провала на Окръжната организация на партията в Габрово, за което е осъден на 5-годишен затвор. Излежава присъдата в затворите в град Търново, Плевен, Шумен и Сливен. През 1937 г. е пуснат на свобода. След още един провал е осъден на 7 години затвор, но към края на 1939 г. ЦК на партията го изпраща обратно в Шумен[1].
През 1937 – 1938 и 1942 – 1941 г. е секретар на ОК на БРП (т.с.) в град Шумен[2], след това командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА.[3] Участва в Съпротивителното движение по време на Втора световна война срещу Нацистка Германия (1944), за което е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД).
Дипломатическа и политическа дейност
редактиранеСлед 9 септември 1944 г. е първи секретар и член на Областния комитет (ОБ) на БРП (к.) в град Варна (тогава наречен Сталин)[4]. През януари – август 1948 г. е заместник-министър на просветата, а след това до 1950 г. председател на Контролната комисия при ЦК на БКП. Преди това неин подпредседател. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Народното събрание (1973 – 1976) [5] и член на Централния комитет (ЦК) на БКП (от 1943 до 7 октомври 1950 г. и от 2 юни 1958 до 2 април 1976 г.). От 1967 до 1972 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Последно Атанасов работи като посланик на Народна република България в Албания (1957 – 1959) и Югославия (1959 – 1967)[6]. От 1972 до 1973 г. е председател на Националния комитет за защита на мира. Народен представител в VI ВНС, I, II, V и VI народни събрания.[7]
Награди
редактиранеНаграден е със званието „Герой на Народна република България“ и Орден „Георги Димитров“ (Указ№ 977 от 1989).[8] Почетен гражданин на Попово от 1979 г.
Творчество
редактиранеАвтор е на мемоарната книга „По избрания път“, Спомени, Партиздат, С., 1986 г.
Бележки
редактиране- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 1142, Протокол № 418 от 24 ноември 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: дейността на районните кооперативни съюзи (РКС) и създаване на нови клонове; кадрови промени в Министерство на народната отбрана (МНО); обследване работата на отдел VІІІ на Дирекция „Държавна сигурност“ (ДДС); самостоятелни събрания на Съюза на борците против фашизма (СБПФ) за подкрепа на Пражката декларация и „възраждането на фашизма в капиталистическите страни“; назначаване на Груди Атанасов за помощник-министър в Министерство на народната просвета; прегрупиране на окръзите в България; съвещание на секретарите на окръжните и околийски партийни комитети за международното и вътрешното положение; едномесечен отпуск на Димитър Димов, с. 20.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13, Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК, с. 4.
- ↑ „История на антифашистката борба в България“, т. I 1939/1943 г., С., 1976 г., с. 48, 160
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – „Мит и истина“, архив на оригинала от 21 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131021030937/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=286524660§ionID=5, посетен на 20 ноември 2010
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП. Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, 2003. с. 34
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 145
- ↑ Държавен вестник, бр.47, 1989, с.1