Андре Малро
Жорж Андре Малро (на френски: Georges André Malraux) е френски писател, политик, общественик (деец срещу фашизма и антисемитизма), военен деец (интербригадист, полковник от ВВС на Испания, после участник във Френската съпротива, полковник от ВС на Франция).
Андре Малро André Malraux | |
френски писател и политик | |
През 1974 година | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 ноември 1976 г.
Кретей, Франция |
Погребан | Пантеон, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Национален институт по ориенталски езици и култури |
Литература | |
Жанрове | Роман |
Известни творби | „Човешката участ“ (1933) |
Награди | „Гонкур“ |
Повлиян | Андре Жид, Фридрих Ницше |
Политика | |
Партия | Обединение на френския народ |
Министър на културата | |
1959 – 1969 | |
Семейство | |
Съпруга | Клара Голдшмит, Жозет Клотис, Мари-Мадлен Лиу |
Партньор | Луиз дьо Вилморен |
Деца | Флоранс, Пиер-Готие, Венсан |
Подпис | |
Уебсайт | |
Андре Малро в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е н Париж на 3 ноември 1901 г. Следва в столичното Национално училище за живи ориенталски езици (днес Национален институт по ориенталски езици и култури).
Още ненавършил 30 години, става известен с няколко романа – „Завоеватели“ (1928) и др. За романа му „Съдбата на човека“ (La condition humaine) е удостоен с престижната френска литературна награда „Гонкур“ през 1933 г.
Не споделя идеите на марксизма, но активно се изказва против настъплението на фашизма, оглавява общественото движение за освобождаване на комунистите Ернст Телман и Георги Димитров в Нацистка Германия. Посещава СССР през пролетта на 1936 г. Участва в антифашистските конгреси на писателите в Париж (1935) и Мадрид (1937).
По време на Гражданската война в Испания командва доброволческа ескадрила на републиканците (1936 – 1937). След началото на Втората световна война бяга от германски плен, ръководи отначало партизанско съединение, а после армейска бригада.
Той е активен поддръжник на Шарл дьо Гол, след войната отговаря за идеологията и пропагандата в неговата партия. В продължение на 14 години почти без прекъсване заема няколко министерски поста в правителството на Франция:
- министър на информацията (21.11.1945 – 20.01.1946),
- министър на радиото, телевизията и печата (01.06.1958 – 08.01.1959),
- министър по културните въпроси (08.01.1959 – 20.06.1969).
Най-значителните следевоенни произведения на Малро са трактат по философия на изкустваото „Гласове на мълчанието“ (Les voix du silence, 1951) и автобиографията „Антимемоари“ (1967).
Умира в гр. Кретей (в столичния регион Ил дьо Франс) на 23 ноември 1976 г. По повод 20-годишнината от смъртта му по инициатива на бившия премиер Пиер Месмер останките му са изровени и препогребани в столичния Пантеон през 1996 т.
Библиография
редактиране- Оригинални издания
- 1920: Des origines de la poésie cubiste, статия в La Connaissance
- 1921: Lunes en papier, édité par la galerie Simon (Kahnweiler) Paris, с гравюри на Фернан Леже
- 1922: Des lapins pneumatiques dans un jardin français, texte farfelu. Текстове за Dés, сред които статии върху Андре Жид, Жозеф Артюр дьо Гобино, Макс Жакоб и предговор към каталога на изложбата Galanis
- 1924: Écrit pour une idole à trompe textes farfelus donnés en revues et repris dans les Œuvres Complètes, vol.1, Paris: Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade.
- 1925: L'Indochine, journal qu'il réalise avec Paul Monin, 29 éditoriaux; puis après interruption devient: L'Indochine enchaînée, 25 éditoriaux, dernière parution le 24 février
- 1925: L'Expédition d'Ispahan, публикувана под псевдонима Maurice Saint-Rose
- 1926: La Tentation de l'Occident, Paris: Grasset
- 1927: Écrit pour un ours en peluche (in 900) – Le voyage aux îles Fortunées (Commerce) – D'une jeunesse européenne dans le livre collectif intitulé: Écrits, Paris: Gallimard
- 1928: Les Conquérants, Paris: Grasset
- 1928: Royaume-Farfelu, Paris: Gallimard
- 1930: La Voie royale, Paris: Grasset, Prix Interallié, (ouvrage présenté comme le 1er volume des Puissances du désert)
- 1932: предговор към френски превод на Любовникът на лейди Чатърли на Дейвид Хърбърт Лорънс
- 1933: La Condition humaine, chez Gallimard, награда „Гонкур“[1]; предговор към френски превод на Светилището на Уилям Фокнър
- 1935: Le Temps du mépris, Paris: Gallimard
- 1937: L'Espoir et, dans la revue Verve son premier texte sur La Psychologie de l'art
- 1938: Espoir, sierra de Teruel, (mise en scène du film) qui sortira en 1945 en France sous le titre de l'Espoir
- 1939: Laclos, étude publiée dans: Tableau de la littérature française
- 1941: Le Règne du Malin, texte inachevé publication posthume
- 1943 – 1948: La Lutte avec l'ange, première partie, 1943, Éditions du Haut-Pays à Lausanne (la Gestapo aurait brûlé la suite du manuscrit); ce volume sera ensuite retitré Les Noyers de l'Altenburg, 1948, Paris: Gallimard
- 1946: Le Démon de l'Absolu, consacré à T. E. Lawrence, dit Lawrence d'Arabie, dont il publiera un extrait sous le titre N'était-ce donc que cela ?
- 1946: Esquisse d'une psychologie du cinéma
- 1947: Les Dessins de Goya au musée du Prado et Le Musée imaginaire, premier tome de la Psychologie de l'art, ouvrage dédié à Madeleine Malraux
- 1947: Romans parution du premier volume de ses Romans dans la bibliothèque de la Pléiade
- 1948: Le Rassemblement, hebdomadaire qu'il crée
- 1948: La Création artistique. Écrit des articles dans Le Rassemblement. Parution de The Case for de Gaulle, qui donne un dialogue entre James Burnham et Malraux
- 1949: Liberté de l'esprit, revue du RPF qu'il crée et à laquelle il collabore, la direction est confiée à Claude Mauriac
- 1949: La Monnaie de l'absolu, 3e volume de la Psychologie de l'art
- 1950 – 1978: Saturne et de nombreux articles dans: Carrefour, Le Rassemblement, La Liberté de l'esprit, le destin, l'Art et Goya
- 1951: Les Voix du silence, qui est une nouvelle version de La Psychologie de l'art
- 1952: La Statuaire premier tome du Musée imaginaire de la sculpture mondiale, chez Gallimard. Préface de nombreux ouvrages dont: Qu'une larme dans l'Océan de Manès Sperber
- 1953: lettres préface à Chimères ou Réalités
- 1954: Des bas-reliefs aux grottes sacrées et Le Monde chrétien chez Gallimard
- 1957: La Métamorphose des dieux, deviendra le premier volume (Le Surnaturel) de la trilogie qui reprend ce titre (voir plus bas)
- 1964: Entre ici..., lors du transfert des cendres de Jean Moulin au Panthéon (repris dans Oraisons funèbres)
- 1967: Antimémoires, (първа част на Miroir des Limbes). En 1972: Antimémoires. Nouvelle édition revue et augmentée
- 1971: Les Chênes qu'on abat... (repris dans La Corde et les Souris)
- 1971: Oraisons funèbres, (huit oraisons reprises dans Le Miroir des Limbes en 1976) – Préface le livre Souvenir à Charles de Gaulle
- 1974: La Tête d'obsidienne (repris dans La Corde et les Souris)
- 1974: Lazare (repris dans La Corde et les Souris)
- 1974: Le Surnaturel, La Métamorphose des Dieux I (paru en 1957 sous le titre La Métamorphose des Dieux)
- 1975: Hôtes de passage (repris dans La Corde et les souris)
- 1975: L'Irréel, La Métamorphose des Dieux II
- 1976: La Corde et les Souris (втора част на Miroir des Limbes)
- 1976: Le Miroir des limbes (constitué des volumes suivants: I. Antimémoires, II. La Corde et les Souris, et Oraisons funèbres), publié en octobre dans la Pléiade
- 1976: L'Intemporel, La Métamorphose des Dieux III
- Издания в България
- Надеждата. Превод от френски език Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: „Народна култура“, 1981
- Човешкият жребий. Превод от френски език Валентин Маринов. София: „Фама“, 1994
- Поваленият дъб. София: „Прозорец“, 1995
- Изкушението на Запада. София: „Фама“, 2002
- За него
- Елена Михайловска, Андре Малро. Културологичен портрет. София: „Партиздат“, 1983
Филмография
редактиране- 1945: L’espoir (роман, сценарий, режисура), със зглавие Sierra de Teruel до 1939 г.
- 1974: Piège pour une fille seule (роман)
Източници
редактиране- ↑ Philippe Van den Heede, Réalisme et vérité dans la littérature: réponses catholiques, Saint-Paul, 2006.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Андре Малро, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Божидар Божилов, „Андре Малро In memoriam“, в-к „Народна култура“, 27 ноември 1976 г., стр. 8