Анастас Дудулов

Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор. До около 1930 година подписва някои от произведенията си с псевдонима Богданов.

Анастас Дудулов
български скулптор
Роден	3 май 1892 г. Струга, Османска империя
Починал	25 април 1971 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители	Жеко Спиридонов
Направление	скулптура
Семейство
Баща	Перикъл Дудулов
Братя/сестри	Димитър Дудулов
Анастас Дудулов в Общомедия

Биография

Дудулов е роден в западномакедонския град Струга в 1892 година. Син е на учителя Перикъл Дудулов и Аспасия Иванова Чакърова. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. Участва в Първата световна война като подпоручик в девета допълнителна дружина. През 1919 година завършва скулптура в Художественото индустриално училище в класа на професор Жеко Спиридонов. Между 1921 и 1923 година специализира скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. Завръща се в България и през 1932 година започва да преподава скулптура в Академията. От 1937 година е професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. През 1946 година участва в комисията за македонско народно творчество към Македонияския научен институт заедно с Михаил Сматракалев и Васил Христов, като публикуват статии в списание „Македонска мисъл“. Подготвят също създаването на „Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ“ от вече съществуващата сбирка към МНИ.

В Централен държавен архив се съдържат множество негови снимки, документи и спомени – ф. 937к, 1 опис, 439 а.е.

Творчество

„На падналите във войните“, Златица, 1925 г.

„На първата пушка“, до Калъчевия мост, Копривщица, 1930 г.

„На падналите за родината чепинци“, Чепино, 1934 г.

Дудулов работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм, застъпваните теми са от ежедневието и трудовия живот на селяните, както и българското народно творчество. Автор е на много паметници на открито, сред които:

• Златица, „На падналите във войните“, 1925,
• Копривщица, „На първата пушка“, 1928,
• Пазарджик, паметник на Константин Величков, 1931,
• Русе, „На разстреляните русофили“, 1934,
• Чепино, „На падналите за родината чепинци“, 1934
• Плевен, „На Съветската армия“, 1951,
• Сопот, барелеф на Иван Вазов на родната му къща, 1935 и други.

Скулптурите „Учителят Перикли Дудулов“ (1927), „Писателят Ст. Л. Костов“ (1937), „Пуяк“ (1950-те), „Вестител на мира“ (1958) и „Оплаквачка“ (1967) са в списъка на активите на Държавна агенция „Архиви“. Скулптури на Дудулов са притежание на Националната художествена галерия, много художествени галерии в България и чуждестранни сбирки.

• 
  Бивол
• 
  Спящо куче
• 
  Пуяк

Отличия

През 1921 година е награден с ордена „За гражданска заслуга“, а през 1938 година получава и ордена „Свети Александър“, връчени му от цар Борис III. През 1937 година е удостоен със златен медал от Парижкото изложение за релефа „Климент Охридски“ През 1961 година му е връчен и орден „Кирил и Методий“ I степен.

Родословие

Мате Дудулов (? — 1876)

Янкула Дудулов (? — 1895)

Аристотел Дудулов (? — 1926)

Перикъл Дудулов (около 1869 — ?)

Аспасия Чакърова

Райна Дудулова

Анастас Дудулов (1892 — 1971)

Димитър Дудулов (1894 — 1980)

Княгиня Дудулова