Александрос Коризис
Александрос Коризис (на гръцки: Αλέξανδρος Κορυζής) е гръцки политик, министър-председател на Гърция за 80 дни в началото на 1941 г. и след смъртта на диктатора Йоанис Метаксас – до безусловната капитулация на страната пред силите на Оста. Завършва живота си със самоубийство, виждайки безизходицата на Гърция и нежеланието на жителите и военните ѝ да се противопоставят на Вермахта и установяващия се нов ред на Балканите, в Европа и света.
| Александрос Коризис | |
 | |
| Министър-председател на Гърция | |
| Мандат | 29 януари 1941 – 18 април 1941 |
|---|---|
| Монарх | Георгиос II |
| Предшественик | Йоанис Метаксас |
| Наследник | Емануил Цудерос Георгиос Чолакоглу |
| Лична информация | |
| Роден |
1885 г.
|
| Починал |
Атина, Кралство Гърция |
| Религия | Източно православие |
| Съпруга | Елисавет Цицарау |
| Полит. партия | |
| Професия | юрист |
| Подпис |  |
| Александрос Коризис в Общомедия | |
Биографични данни
редактиранеАлександрос Коризис има завидна биография и произход. И по бащина и по майчина линия произхожда от семейства на потомствени политици. Майка му е племенница на Александрос Кумундурос, 9 пъти премиер на Гърция. Александрос Коризис завършва юридическия факултет на Атинския университет, след което започва работа в Националната банка на Гърция. Участва в Балканските войни и Първата световна война като офицер от артилерията. След края на войната е гръцки губернатор на Смирна.
От 12 май 1928 г. е заместник-гуверньор на Националната банка на Гърция. [1]
Министър на здравеопазването по време на диктатурата на Метаксас. От 9 август 1939 г., т.е. непосредствено преди избухването на Втората световна война, е начело на Националната банка на Гърция.
След смъртта на Йоанис Метаксас с указ на краля е назначен за министър-председател в бушуващата Итало-гръцка война по това време. Гръцката армия е в Албания по това време. Като премиер съчетава и ресорите външни работи, образование и война. Отличава се като верен роялист и продължител на политическата линия на диктатора Метаксас.[2]
На 6 април 1941 г. Германия обявява война на Югославия и Гърция с цел да наложи контрол над Балканите и да помогне на съюзника си Италия и британските войски на нейна територия по това време. Коризис на британския призив да продължи съпротивата срещу силите на Оста поставя три условия:
- Премахване на международния финансово-икономически контрол над страната, съществуващ още от времето на първата гръцко-турска война (1897);
- Решаване на т.нар. кипърски въпрос в полза на Гърция;
- Присъединяване на Додеканезите към Гърция.[3]
Англия в лицето на Антъни Идън приема само третото.[4] В Гърция по това време е разположен съюзнически британски военен корпус (състоящ се от 40 000 австралийци и новозенландци), дислоциран на укрепената полоса между река Бистрица и Олимп, с цел да брани Тесалия.[5] На германския призив да изгони от суверенна Гърция британския военен корпус, Коризис отговаря отрицателно по примера на своя премиер Метаксас от онзи ден Охи, в който той е член на гръцкото правителство като министър на здравеопазването. [6]
Вермахтът започва настъпление на гръцка територия през Вардарска Македония и от общо 22 гръцки дивизии, 20 са заплашени от обкръжение. Четири от тях са на българската граница зад отбранителната линия „Метаксас“.
На 18 април 1941 г. в Атина е обявено военно положение на съвместно заседание на правителството с висшия генералитет и главния щаб на гръцката армия. Заседанието е председателствано от Коризис. Междувременно той разбира, че гръцкият държавен глава крал Георгиос II се евакуира със семейството на британски военнотранспортен самолет за Крит. Гръцкият генералитет е на мнение, че съпротивата е безсмислена и е въпрос на дни, ако не и на часове, бронетанковият авангард на Третия Райх да се появи пред Акропола. Кралят напуска страната. Управлението се разпада.
На вечерта на 18 април 1941 г. Коризис се прострелва с два изстрела в сърдечната област. Вторият се оказва фатален.[7]
Източници
редактиране- ↑ Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, τομ. 5, Εκδοτική Αθηνών, 1986
- ↑ Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.542, ISBN 960-248-794-1
- ↑ Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
- ↑ Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
- ↑ Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.543, ISBN 960-248-794-1
- ↑ Ρίχτερ Χ., 1936 – 1946, Δυο Επαναστάσεις και δυο Αντεπαναστάσεις στην Ελλάδα, τομ. Ι σελ. 121, εκδ „Εξάντας“, Αθήνα 1975
- ↑ 100+1 χρόνια, Ελλάδα, Από τον 20 ό στον 21 ο αιώνα, Ά τόμος, σελ.261
Външни препратки
редактиране- Το γενεαλογικό δέντρο της οικογένειας Κορυζή
- Βιογραφίες – Αλέξανδρος Κορυζής Архив на оригинала от 2008-04-18 в Wayback Machine.
- Το αρχαιολογικό Μουσείο Πόρου
- Ο Αυτόνομος Σταφιδικός οργανισμός Архив на оригинала от 2012-12-30 в Wayback Machine.
| Йоанис Метаксас | → | Министър-председател на Гърция (29 януари 1941 – 18 април 1941) | → | de facto Георгиос Чолакоглу |