Милена Милотинова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
Родена е на 10 септември 1968 г. в София.<ref name=":0" /> До 7-ми клас учи в 23 училище в столицата, след което – в паралелка с разширено изучаване на английски език завършва с пълно отличие 1-ва гимназия в София – едно от най-старите училища в страната. След това завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност [[българска филология]] и втора специалност – английски език и литература. Дипломна работа прави във Факултета по журналистика на СУ и преминава през специализация в [[Би Би Си|BBC – Лондон]], а в годините след това до 1999 – и през две кратки специализации в САЩ и една – в евроинституциите.
 
Започва работа в [[БНТ]] още като студентка и през годините става едно от емблематичните имена на БНТ. Работи в БНТ между 1990 – 2001 г. отначало като репортер, а от 1992 г. – и като водещ на „[[По света и у нас]]“. Получава множество професионални и зрителски награди (от фестивала за документално кино „Златен„[[Златен ритон“ритон]]“, от „Репортер на годината“ и др.), между които най-много за документалния си филм от 1998 г. „Хроника на едно национално предателство“, разказващ за насилствената македонизация на Пиринския край между 1946 – 1948 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/m_milotin.html Журналистиката трябва да е преди всичко морал], в-к „Македония“, бр. 22, 3 юни 1998 г.</ref>. През 1999 г. прави документалния филм „Само защото бяха българи“, разказващ за [[Политически терор в Социалистическа република Македония|политическия терор в Социалистическа република Македония]] срещу местните българи<ref>[http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=74124759&media=1523776&class=2787648&story=89224600 Преди 60 години сегашният президент Киро Глигоров се е борил за присъединяването на Македония към България]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в-к „Демокрация“, бр. 63, 9 март 1999 г.</ref>. Милотинова прави редица документални филми освен за Македония, и за българите от [[Западните покрайнини]] и на други теми още в началото на [[1990-те|90-те години]]. Филмът ѝ „Спасените“ за спасяването на българските евреи е представен при голям интерес и в [[Израел]] и [[Люксембург]].
 
След излъчен получен от международния новинарски видеообмен суров материал от войната в [[Чечня]] през 2000 г. тя е временно свалена от екран като водещ на „По света и у нас“ и репортерства за новините на БНТ от страната и чужбина. През декември 2000 г. отново я връщат на екран като водещ на новините<ref>[https://archive.ph/20130628003745/http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=NTk7MTY= Връщат Милена Милотинова на екран], в-к „Новинар“, 2 декември 2000 г.</ref>.