Априлско въстание: Разлика между версии

| период = 20 април (стар стил) 1876 г. – 26 май 1876 г.

| командир1 = [[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Бенковски]] <br>

[[Файл:Zname Aprilsko vastanie.svg|25px]] [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] <br>

| командир2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Хафъз паша]] <br>
[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Решид паша]] <br>
[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Юсуф ага Софийски <br>
[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] Хасан паша Нишки <br>
[[File:Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg|25px]] [[Тосун бей]] <br>

# ''Софийски'' – на практика само планиран, с апостоли [[Никола Обретенов]] и Никола Славков.<ref>В спомените си Ст. Заимов и Н. Обретенов недвусмислено твърдят, че са билиопределени 5 окръга, но не са единни за реда и номерацията им – вж. Заимов, С. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов, С., стр. 74 – 75; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., стр. 248</ref>

В средата на март 1875 [[Любен Каравелов]] и [[Христо Ботев]] се изпокарват.<ref name=":0">З.Стоянов. „Хр.Ботийов.Опит за биография“, Глава втора. Политическа и литература деятелност. Част IX https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/15#textstart</ref> Причините са много и най-различни – след смъртта на Левски, Каравелов се отчайва и се отдръпва от революционното дело демонстрирайки нерешителност <ref name=":0" />;. Подстрекателство от [[Стефан Ботев (учител)|Стефан Ботев (Петков)]], че брат му, големият поет Хр. Ботев слугува на Каравелов за смешни пари<ref name=":0" /> В кореспонденция до [[Иван Драсов]], Ботев му се оплаква, как [[Панайот Хитов]] го известил, че Каравелов е взел 150 франка от сръбското правителство (писмото на П.Хитов не е намерено, а след Освобождението Хитов отрича да е писал такова.); Каравелов не бил съгласен печатницата му да разпространява „Знаме“, без пари, а Ботев смятал, че щом печатницата е революционна тя е „народна“ и „обща“;<ref name=":0" /> не е без значение и презрението на горделивата и властна [[Наталия Каравелова]] към парцаливите хъшове, както и тяхната ненавист към нея.

Всички тези причини накуп създават конфликт между Каравелов и Ботев разразил се с пълна сила през 16- – 23 март 1875 г.

Христо Ботев привлича [[Стефан Стамболов]] на своя страна. Двамата се опитват да убедят Каравелов да се откаже от поста председател на БРЦК и да им предаде комитетската архива, печата на БРЦК и комитетската каса – за тази цел те не пестят и заплахи за живота му. Ботев уговоря хъшлаците да убият Каравелов; <ref name=":0" /> Стамболов заплашва Каравелов с револвер в ръка.<ref name=":1">Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев. Анубид 2000г., стр. 254</ref> На 12 август  1875 групата около Хр. Ботев,  Ст. Стамболов и Ив. Драсов свиква събрание на БРЦК на което официалзираофициализира свалянето на Каравелов и избира Ботев за председател. „Младите“ решават час по-скоро да вдигнат въстание, за да бъде то в съзвучие със сърбо-херцеговското освободително движение.<ref name=":1" /> Уви, те не си оставят почти никакво време. Въстанието избухва на 16 септември, но поради малкото време за организация и агитация то има слаб отзвук. То има ефект най-вече в няколко села около Стара Загора, (окръга на Ст. Стамболов) където се появяват две малки чети – и оттук името [[Старозагорско въстание|Старозагорско/Заарско въстание]]

Единствено в IV окръг под ръководството на [[Георги Бенковски]] билабива създадена постоянно действаща въстаническа милиция (наричана „тайна полиция“ или „комитетска стража“), контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните [[мюсюлмани]], на османските власти и туркофилите в селото.<ref>{{cite book | title = История на Априлското Възстание | last = Страшимипов | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1907 | edition = | publisher = Пловдивска окръжна постоянна комисия | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = Т. II. с. 284 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] от участник в събранието – [[Ненко Терзийски]] от [[Росен (Област Пазарджик)|Балдово]]. От [[Пазарджик]] в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]] билиса изпратени [[жандармерия|жандармерийски]] отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен [[Тодор Каблешков]] копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие [[полиция]]та. [[Мюдюрин]]ът биле убит, а в градчето билае установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратилизпраща в Панагюрище знаменитото „[[Кърваво писмо]]“, верността на което удостоверява с подписа си [[Никола Караджов]]. Писмото е пренесено от 19-годишния [[Георги Салчев]], който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.<ref>{{cite book | title = Из летописа на село Душанци: Георги Салчев | last = Панчо Балов-Майски, [[Дойчо Иванов]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Златен змей | location = Душанци | isbn = 978-954-776-021-0 | doi = | pages = 187 – 189 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1573908-iz-letopisa-na-selo-dushantsi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

Още следобеда на същия ден ([[20 април]]) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявилобявява преждевременно началото на българското [[въстание]]. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче билое наложено от самите обстоятелстваобстоятелствата. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части ([[башибозук]]) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Пристигането на туските части в Копривщица, дошли да арестуват членовете на съзаклятието, начело с Неджиб ага, отпора даден от въстаниците в хода на обявеното въстание и бягството на агата по посока на село [[Клисура]] е описано в картините на [[Христо Коев]] „Каблешков прави преглед на въстаническите сили“, „Копривщенските въстаници гърмят с пушките против турската порта“ и „Неджиб ага избягва с 14 души“.<ref>{{cite book | title = Сто видни копривщенци | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Студио 18 | location = Пловдив | isbn = 978-619-7249-17-0 | doi = | pages = 24 – 26 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

От [[Габрово]] и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода [[Цанко Дюстабанов]]. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в [[Стара планина|Балкана]]. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх [[Марагидик]]. [[Цанко Дюстабанов]] е заловен и по-късно обесен в Търново. [[Трявна]] и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода [[Христо Патрев]]. След няколко сражения на 8 май с редовна войска тя е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата [[Батошево]], [[Кръвеник]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В присъствието на множество новоселци се огласява създаването на [[Новоселска република]], просъществувала девет дни, като въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз. <ref>(https://www.desant.net/show-news/30359/)</ref> В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от [[Троян]] начело с [[Иван Книговезеца]].

Въстанието не избухва във [[Врачанско]] поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със [[Сърбия]], и малодушието на местните комитетски дейци. Заимов ограничава действиятасъздава си доустав създаването а през декември 1875 - май 1876 провежда агитация в Лом, Берковица, Оряхово, Бела Слатина, Плевен и Орхание<ref name=":7">https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1 Заимов, Ст. "Миналото - Етюди върху "Записките" на уставЗ.Стоянов" стр. 190</ref>; също така той дава 200-300 турски лири на Н.Обретенов и слабаГ.Апостолов агитацияда закупят пушки, но пушките така и не достигат българските земи<ref name=":7" />. Врачанският комитет дава заеми и на другите окръзи с цел въоръжаване. <ref name=":8">Ст.Заимов. "Етюди върху записките на З.Стоянов" стр. 93 </ref> (На Търновският и Сливенският - 100 наполеона, на Панагюрския - 75 наполеона, на Софийския - 50 наполеона)<ref name=":8" /> След пристигането на Ботев, врачани се разделят на две големи фракции - едните искат врачани да му предадат оръжието си и да го оставят да си троши главата; другите искат отлагане на въстанието. В резултат на тези крамоли Заимов се оказва с твърде малко последователи.<ref name=":7" /> Заимов проявява нерешителност, а освен това след като е научава за провала на въстанието в IV окръг се отчайва. иТой отказва да вдига въстание, докатоза да не предизвика касапница във Враца и отказва на Ботев под благовиден предлог, че чака да се появи сериозна армия от поне 1000 човека, към която да се присъедини.

БРЦК подготвя в [[Румъния]] чета, оглавена от [[Христо Ботев]], чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен [[Никола Войновски]], който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – [[Никола Симов]]-КорутоКуруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.

На [[17 май]] 1876 г. четниците превземат командването на парахода „[[Радецки (кораб)|Радецки]]“ и го заставят да спре до българския бряг при село [[Козлодуй]], където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към [[Враца]], като до вечерта достигат до село [[Бутан (село)|Бутан]]. Още в началото обаче се сблъскават с мрачната действителност. Предварително е уговорено около с. Борован да ги чака чета от 200 човека, която да се присъдени; на място обаче се присъединява само един мъж. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта. До сутринта на 18 май достига до моста около с. [[Оходен]]. След кратка почивка продължават към с. [[Баница]], но там са пресрещнати от [[башибозук]] и [[черкези]]. Поради това четата се оттегля към височината [[Милин камък]]. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия. Тук при Враца четата се натъква на второ разочарование - – Заимов отказва да повдига населението на бунт. Той обявяванамира за предлог да откаже, че чака да се съберат поне 1000 души, за да се присъедини към тях. Смешното е, че споредСпоред З.Стоянов в градграда има поне 400 души, които могат да бъдат вдигнати на бунт, но избират да се крият в черквата и да водят "преговори"„преговори“ с щаба на Ботев. Н.Никола Обретенов и Г.Георги Апостолов съветват Ботев да запали Враца, за да изкара хората от къщите, но той категорично отказва.

През нощта четата пробива обръча и до сутринта на [[1 юни|19 май/1 юни]] достига [[Веслец]]. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към [[Стара планина|Балкана]]. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села. Според първоначална уговорка тук към четата трябва да се присъедини Митю Спахийчето с още 300 човека. Появява се само един стар дядо, които ги информира че Заимов е заповядал по места да не се вдига въстание. Тук Ботев за първи път изпада в отчаяние.

Призори н четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два [[табур]]а пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх [[Вола]] и заема отбрана по височините Камарата, Купен и [[Околчица]]. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата. Това се случва на 20 май, точно един месец след като е обявено въстанието. <ref>Захари Стоянов, "Христо Ботийов. Опит за биография", издателство на БЗНС, гл. VI, части II, стр. 353</ref><ref>Кой кой е сред Българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под редакция и съставителство на проф. Илия Тодев. Анубис 2002 г. 52 стр.</ref>

Войновски е избран за негов заместник на Ботев. Под негово ръководство четата води бой в района на село [[Лютиброд]]. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до [[Троян]]ския балкан. (междувременно от нея се отделят 60-70 души сливналии, които искат да се насочат към родния край и да се бият там.) На [[13 юли|13 юни]] и в района на с. [[Шипково]] е разбита окончателно.

На 18 април е извършено голямо събиране в местността Оборище където присъстват над 300- – 350 човека сред които 56 делегати.<ref name=":2">Захари Стоянов. Записки по Български въстания. кн. I, гл. 11 - Великото народно събрание в Оборище, издателство "Български писател", 1977, 341 стр. https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/9#textstart</ref>. Сред тези 350 човека има и немалко куриери, стражи и пр. Д.Страшимиров представя по пълен списък - – делегатите били 65<ref>Димитър Страшимиров. История на на априлското въстание 1907</ref> Захари Стоянов отбелязва и че Бенковски изгонил доста хора, защото нямали пълни статистики или пълномощни. Тук, в Оборище е очертан Плана за въстанието. <ref>Захари Стоянов. Записки по Български въстания. кн. I, гл. 11 - Великото народно събрание в Оборище, ИК name=":2Български писател" 1977 г.,366 с.https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/9#textstart</ref> . Поради преждевременното му избухване той не е приведен в изпълнение (например Одрин, Пазарджик, София, Ихтиман не са запалени; телеграфите не са прекъснати; жените и децата не са предварително изведени от селата, нито е подготвена логистиката по изхранването им и пр.)<ref name=":2" /> Както отбелязва З.Стоянов "„''Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред''" “<ref name=":2">Захари Стоянов. Записки по Български въстания. кн. I, гл. 11 - Великото народно събрание в Оборище https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/9#textstart</ref> След обявяването на въстанието на 20 април властта в [[Панагюрище]] билае поверена на [[Военен съвет]], още известен като Привременно правителство. Начело на Привременното правителство е поставен [[Павел Бобеков]]<ref>Кой кой е сред българите XV - XIX в. Окръгътисторически биленциклопедичен разделенсборник под съставителство и редакция на проф. д.и.н. Илия Тодев. Анубис 2002, стр.42</ref>, а пазарджишкият делегат [[Иван Соколов]] бива овластен в качеството на комендант на Панагюрище<ref>Захари Стоянов "Записки по българските въстания" , т. 2, районаиздателство Български Писател, като Воловглава итрета Икономов заминали"Освещаване зана източнияПанагюрското знаме" стр. 420 https://m3.chitanka.info/cache/dl/Zahari_Stojanov_-_Zapiski_po_bylgarskite_vystanija_-_1771-b.pdf</ref><ref>Кой кой е сред българите XV - XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. д.и.н. Илия Тодев. Анубис 2002, стр.249</ref>. Окръгът бива разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния ([[Копривщица]], [[Клисура]], [[Карлово|Карлово,]], [[Стрелча]] и пр.). Със своята конна „[[хвърковата чета]]“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села [[Старосел]], Мечка (сега [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]), [[Поибрене]],[[Мухово]], [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и др.<ref name=":2" />

На 20 април въстава и [[Старосел]]. На [[22 април]] в Панагюрище тържествено билае обявена свободата и билое осветено знамето на [[Райна Княгиня]]. Друга чета, командвана от [[Орчо войвода]], действаладейства против башибозуците в [[Стрелча]] и околността ѝ. На 23 април близо до с.Петрѝч Петрѝч Бенковски отблъсква башибозук. на 24 април пристига честатачетата на [[Орчо войвода]] и общият брой на въстаниците достига 235 човека. Този ден те отблъсват нападение и на аскер. Оттук „[[Хвърковата чета|"Хвърковатата чета]]“ се отправя към вр. Еледжик. До този Дотогавамомент движението се развивалоразвива възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправилизправя многоброен и добре въоръжен [[противник]].

Към въстаналите райони скоро билиса насочени и редовни части ([[низам]]), командвани от висши [[офицер]]и и [[генерал]]и, както и мобилизирани „[[редиф]]и“ ([[запасняк|запасняци]]) от [[Одрин]], [[Цариград]], [[Ниш]] и др. Срещу 8  – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили билиса хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с [[артилерия]] и най-модерно въоржениевъоръжение. Силите билисе оказват наистина неравни. Лагерът на [[Еледжик (рид)|Еледжик]], въпреки отчаяната съпротива, биле разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него [[българи]], вкл. жени и деца, билиса зверски избити. На 30 април [[Хафъз паша]] превзелпревзема и опожарил самотоопожарява Панагюрище, а Копривщица се спасиласпасява от разорение с цената на голям откуп и саможертвата на отец [[Дончо Плачков]]. Между 23 април Перущица вдига знамето на бунта, но е изправена пред 5500 башибозук на Адил Паша. На 29 април пристга и аскер начело с Решид паша. На 2 май е превзета [[Перущица]] от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша. Убити са Петър Бонев, д-р Иван Соколски и над 600 души, а Спас Гинев, Кочо Честименски и още 24 мъже убиват себе си, жените и децата си, за да не се гаврят враговете им с тях.<ref>Насилствено налагане на исляма при потушаване на Априлското въстание В 1876 г. – Записки на драгоманина на руското вицеконсулство в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. – Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.: „Турците взеха в Карши Якъ едно красиво момиче от Перущица, принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го посякоха (заклаха)... ...Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне намислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболудвама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се потурчат...“</ref> на 4 май [[Ахмед ага Барутанлията]] с около 5000 души превзема [[Батак]] и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. [[Брацигово]] пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправятотправя към [[Тетевен|Тетевенския балкан]]. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от воеводата<ref>Кой кой е сред българите, XV-XIX век, Анубис, 2000, сборник под редакцията на проф. Илия Тодев 36 стр.</ref>. Заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан (Стефо) Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май 1876 г. (стар стил), след предателство от страна на дядо Въльо, Бенковски пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага.

Волов се отправя още на 20 април към Копривщица за да окаже помощ на Каблешков. Подпомаган от Икономов, той предвожда отряд от 150 човека. Волов достига до [[Стрелча]], <ref name=":4" /> където вече действа Орчо воевода. Двете чети се съединяват и в продължение на два дни водят активен бой с турците и татарите в местността. За да не губи време Волов търси помощ от Копривщица. Отзовават се двадесетина въстаника. Волов и Икономов преценяват, че не могат да завладеят Стрелча. Тук Волов отпраща една част от четата към Клисура, а сам се насочва към Копривщица, където оказва помощ на Каблешков. <ref name=":4">Кой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 63</ref> Той укрепва позицията на ''[[Зли дол (местност)|Зли дол]],'' и започва да препуска начело на малък конен отряд, за да повдига на бунт населението. Въпреки неговите усилия силите са твърде неравни. Още на [[26 април]] под напора на 2000 души под ръководството на [[Тосун бей]] паднала [[Клисура]], а основната част от [[Карловско]] въобще не успяло да въстане. Въпреки че Тодор Каблешков пристига с още 200 човека въстаниците не успяват да удържат силния напор на османската войска. Тук на излъчен военен съвет Волов разделя силите си на два отряда - – предводителството на единия поверява Каблешков, а другата чета е водена съвместно от него и Икономов. На 28 април чорбаджиите на Копривщица виждайки неуспеха на въстанието "арестуват"„арестуват“ Волов, Икономов и Каблешков<ref name=":3"><nowiki>https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/21#textstart</nowiki> Захари Стоянов. Записки по българските въстания, книга трета, затворите в Ловеч, дял V</ref>. С хитрост последните успяват да се измъкнат. Начело на чета от 70 човека се насочват към Троянския [[Стара планина|Балкан]], където разчитат на помощ от [[Стефан Стамболов]]. В непрестанни боеве с турците четата бързо се стопява, а Каблешков е заловен.<ref name=":3" /> В Търновския окръг те са принудени да се изправят пред суровата реалност - – въстанието е потушено. Междувременно стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори или през [[Върлишница]] се изтеглят в Копривщица. В най-критичните дни въстаниците билиса затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. На 26 май близо до моста на р. [[Янтра]], Икономов е застрелян от засада, а Волов - – улучен в рамото и се удавя.

Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието , както и I рев. окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.

Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото [[Хафъз паша]] очаква сериозна съпротива от „Сърби“ и „Московци“. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в [[Брацигово]] от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.

Първият български роман „[[Под игото]]“ на патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] е изцяло отражение на онази историческа епоха на революционен дух и порив към свобода. Творбата описва подготовката, избухването и потушаването на въстанието. Не са малко и другите Вазови творби, които пресъздават героизма на българските борци. ("Eпопеята„Eпопеята на забравените"забравените“, "Радецки"„Радецки“ и пр.)

Първият опит за възстановяване на събитията около Априлското въстание прави Захари Стоянов. Сред по-важните му свидетелства са особено колоритните „Записки по българските въстания“ и „Христо Ботйов. Опит за биография“. В тях той „рисува“описва Бенковски, Волов, Ботев, П.Панайот Хитов като живи хора, а не като идеализирани образи. Съвременниците му (вкл. Вазов) остро го  критикуват, че не е скрил недостатъците на героите. Днес обаче делото на З.Захари Стоянов се оценява високо, а по „Записките…“ дори има игрален филм, а също и сериал

Подготовката, избухването, ходът и завършекът на Априлското въстание намират отражение в българския игрален сериал от 1976 г. [[Записки по българските въстания (филм)|„Записки по българските въстания“]]. Филмът е създаден по едноименната творба на Захари Стоянов. Актьорът [[Радко Дишлиев]] се превъплъщава по изключителен начин в ролята на апостола [[Георги Бенковски]]. Впоследствие е създаден и двусериен игрален филм - – Апостолите. За делото на Ботев също има няколко филма. Свобода или смърт (1969) и [[Ботев (филм)|Ботев]] (2022)

През 1892 Антони Пиотровски рисува картината "Баташкото„Баташкото клане"клане“.

* [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf Заимов, С. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I- – III. Пловдив, 1898 – 1899 – второ, преработено и допълнено издание]